Клъстер за свободно слово, медии и журналистика призовава за европейско разследване за убийството на журналист.
Убийството на журналист е най – тежкото престъпление в демократична и правова държава, каквато би трябвало да бъде България.
Жестоката смърт на журналистката Виктория Маринова, изразила нееднократно позицията си на професионалист, е повод за съмнения, дали кончината й не е свързана с дейността на Маринова.
В страна като България, на последно място по свобода на словото и медиите в Европа и на 111 – то място в световната класация, е недопустимо отново да бъде известна с поредното петно, като „държавата, убиваща журналисти“.
Медийната среда в България е неизлечимо болна, което подхранва всякакви съмнения и спекулации за манипулиране на институции и зависими медии с убийството на журналист и майка на 7 – годишно дете.
„Клъстер за свободно слово, медии и журналистика“ призовава държавниците за независимо европейско разследване, с участие на европейски институции по случая.
Това би дало сигурност и спокойствие на обществото за справедливост и наказание на виновниците, които и да са те. В противен случай винаги ще остане съмнение за поредното престъпление, завършило с удобен край в полза на българските институции или личности.
Клъстер за свободно слово, медии и журналистика подкрепи закона на Пеевски, със забележка.
Обсъждането на медийния закон на Пеевски мина спокойно и мирно в парламента. Залата бе пълна и интересът бе огромен.
Представителят на Асоциацията на европейските журналисти Симона Велева посъветва закона да се пипа с кадифени ръкавици, за да не се накърни свободата на словото.
Клъстер за свободно слово, медии и журналистика и представляващите го Кристиян Коев и Даниел Бузов приветстваха крачката в насока изсветляване на собствеността в медийното пространство, но изразиха загриженост и направиха предложение държавата да се оттегли от закона и да се създаде нов
„Оществен съвет за медийна прозрачност“, за да бъде защитен обществения интерес.
Мотивите за това бяха, че медийните услуги са специфична обществена територия с важни обществени и социални функции.
Поради признатия си характер на така наречената „четвърта власт“, публичността на данните за тяхната собственост, както и за лицата с контрол върху тях, подлежат на обществена регулация и контрол.
Участието на изпълнителната власт в създаването, поддържането на Регистъра, както и налагането на санкции е неуместно поради конституционни съображения за разделението на властите и чувствителността на обществото към държавната намеса в медийната дейност. Мнението на Клъстер за свободно слово, медии и журналистика,
изразено от председателя му Кристиян Коев, бе припокрито и от зам. – министъра на културата Румен Димитров,
който подчерта, че това може да се приеме като опит държавата да контролира медиите.
Според него това трябва да се извършва от нови независими регулатори. Много представители на медиите също подкрепиха, че най – добре е да има отделен орган, занимаващ се с тази дейност.
Депутатът от ДПС Йордан Цонев сподели, че наистина гледат да пипат закона с кадифени ръкавици поради обществения интерес и медиите.
Бе повдигнат и въпроса
дали няма да се вкара в закона, че медии не могат да бъдат собственост на офшорни компании, като реакцията на Цонев бе позитивна в тази насока.
„Клъстер за свободно слово, медии и журналистика“ осъжда държавната репресия към журналисти, разследващи корупция с еврофондове!
Клъстер за свободно слово, медии и журналистика изразяваме нашата подкрепа към журналистите, арестувани край Радомир,
разследващи корупция с еврофондове в България.
Арестът на полицията по отношение на разследващите журналисти е пореден грозен акт на натиск и цензура върху свободата на словото и търсенето на истината в България!
Ако досега политиците се оправдаваха, че те не ограничават свободата на словото и журналистите в страната, а вината е единствено на собствениците на медии и журналисти,
налагащи си автоцензура, с този акт на репресия от силова държавна институция опровергаха техните думи!
Цензурата в България е видна и причина да се намираме на незавидното 111 – то място в световната класация за свобода на словото и медиите.
Пропагандата в България също надминава всички граници на допустимото.
Постъпката на полицията е пример за държавна репресия, опитваща се да покрие нередности с използването на европейските средства в България и ширещата се корупция, обявена във всеки един международен доклад за страната.
Случаят е тежък удар не само върху свободата на словото в България, но и опасен прецедент на европейска държава, незачитаща европейските правила и права на журналистите.
Европа е длъжна да се произнесе и да вземе мерки по случая, знаейки, че оказвания натиск не е само към български журналисти, а и към румънски представител на разследващата журналистика.
Неговото присъствие е важно свидетелство за случващото се в България, като представител на втора държава –
Отворено писмо на Клъстер за свободно слово, медии и журналистика до ръководството на Нова телевизия.
Клъстер за свободно слово, медии и журналистика пита защо е махнато предаването на Милен Цветков от Нова телевизия?
Отговор, като „това е политика на медията “ няма да приемем.
Прекалено много държавни пари, взети от българския данъкоплатец и Европа чрез държавните институции за реклама усвоява касата на Нова телевизия, за да приемем отговор за политиката на компанията като напълно частен субект.
Тя се води национална медия и дължи обяснения не само за сегашното сваляне от ефир на предаването на Милен Цветков, но и къде е водещата Ани Цолова, за която ни обясни, че подготвя свое предаване и скоро ще я видим на екран.
Не можем да обвиняваме Цветков и Цолова за мълчанието по случая, знаейки че това им е заложено в договорите и са уязвими със заплаха от съдебно преследване.
Нова телевизия дължи обяснение на целия български народ и зрителите си, благодарение на които съществува. Очакваме детайлно обяснение как и защо се отстраняват водещи и предавания от национален ефир, при положение че сме на 111 – то място в световната класация по свобода на словото.
Председател: Кристиян Коев
„Клъстер за свободно слово, медии и журналистика“ смята, че с предложенията в този законопроект на Делян Пеевски, Хамид, Кръстева и Цонев има логика в частта за регистър на медиите, които искат да имат достъп до държавно финансиране посредством европроекти, оперативни програми или институционален ПР и рекламни кампании. Регистъра трябва да е доброволен. Издателите и собствениците на медии решават дали да се обявят и впишат в него, а с това се легитимират и пред държавата и пред потребителите си. Акцентът в нашето предложение е да се гарантира прозрачност и да се регулира разпределението на конкурсен принцип разпределението на институционалните средства за популяризация, ПР и реклама. Необходимо е да се регламентира процентно към кой вид медии и как ще се разпределят тези пари: към телевизии, печатни и интернет медии като припомняме, че интернет стана най-голямата медия в България и света. Това би съхранило донякъде свободата на словото, гарантирайки плурализъм на медийният пазар. Ще се знае кой колко и за какво го е получил. Ще се минимализира практиката на сключване на медийни договори с държавни институции „срещу връщане на процент назад“.
Проблемите на свободните медии е в начина на финансиране. Съгласни сме, че трябва да има регистър на медиите, които желаят достъп до държавно финансиране. Такъв регистър за печатните медии съществува вече в министерство на културата и какво от това!?
Както при неправителствените организации, за които има регистър и дават годишни отчети и получават дотации и данъчни облекчения за организации, които ги финансират, по същия начин медиите би трябвало да имат подобно спокойствие и достъп.Факт е, че чужди фондации финансират и много от събитията на водещите политически партии у нас.
Когато се говори за ясна собственост би трябвало да се регламентира, че медии, които са собственост на офшорни организации не би трябвало да имат достъп до конкурси за държавно субсидиране. Не трябва да се вменява, че получаване на грантове от различни международни организации е престъпление, защото по същият начин чрез държавно подпомагане може да се обвини държавата и изпълнителната власт за налагане на пропаганда.
Свободата на словото се гарантира в мнoгoобразието на медии и гледни точки, а това е възможно единствено чрез възможността им за финансиране и оцеляване. Финансиране само чрез пазарен принцип от реклама би довело до абсолютна зависимост на медиите от държава и бизнес корпорации, което е опасно за свободата на словото в настоящата реалност на различни монополи и корпорации в страната. Независимост е трудно за дефиниция понятие. Мнoгoобразието е гаранция за изразяване на мнения и гледни точки, което би трябвало да се гарантира със свободата на финансиране в рамките на закона.
Провокативни медии, жълти медии и такива, създадени, за да създават фалшиви новини ще има. Те няма да изчезнат от само себе си, защото имат достатъчно потребители.
В регистъра на медиите, който предлагаме да се създаде, би трябвало да се прави предварителен преглед на медиите, които желаят да бъдат включени в него. Създателите на фалшиви новини лесно се установяват.
Кристиян Коев, когото познаваме в качеството му на музикант, гостува в Код 11-13 в една по-различна роля- той коментира темата за медии и свободата на словото. Ето и обяснените му за различното му амплоа. „Аз поначало съм собственик на медия, не го крия. В качеството си на гражданин обаче виждам един още по-голям проблем в България- който е явен и журналистическа гилдия трябва да покаже откъде да се почне за промени в това отношение. Инициаторите сме няколко интернет медии,които създадохме клъстер за свободно слово, медии и журналистика. Казва се „за свободно слово, медии и журналистика“ поради простата причина,че по този начин обхваща няколко проблема в тази сфера“, обясни Коев.
Повече от разговора във видеото, а всичко от КОД 11-13- ТУК
Проведе се кръгла маса за учредяването на Клъстер за „Свободно слово, медии и журналистика“ в хотел „Анел“.
На срещата присъстваха специални пратеници от няколко посолства у нас – на Русия, Германия, Финландия и Чехия. Имаше голям брой журналисти от някои от най-големите национални медии, сред които вестниците „Капитал“, „Дневник“, „Банкеръ“ и „Телеграф“; телевизиите „Евроком“, BiT и „България 24“; Българското национално радио, агенция „Франс Прес“, СЕМ.
Двама от инициаторите Кристиян Коев и Даниел Бузов собственик на сайта „BuLNews“, изкарахa важни проблеми, които имат българските журналисти и собственици на медии. Основен проблем, който безпокои собствениците на медии е начина им на финансиране от държавата чрез държавни пари от еврофондове и реклама на държавни институции. Клъстерът ще спомага и малки медии да имат достъп и създаване на европроеткти, с които да се финансират, както и безплатни юридически консултации на журналисти, имащи проблеми, заради дейността си.
В клъстера могат да влязат не само журналисти и собственици или управители на медии. Това е сдружение, което се бори за свободата на словото у нас. В него могат да се включат също така фирми, физически лица от различни сфери, граждански организации и въобще всеки, който е съпричастен към каузата.
По време на дебата се обсъди и как да определя една медия за легитимна, ако няма яснота и рамка за собствеността и регистър, в който да фигурира. Свободата на словото е в пряка зависимост от плурализма на медиите и тяхното подпомагане. Нуждата за създаване на такъв вид организация е да бъде посредник между гилдията с нейните проблеми и нужди и държавните институции.
Инициаторите на форума обявиха ясно, че нямат нищо общо и странят от корпоративните войни, които се водят напоследък в държавата. „Нашите цели са ясно разписани и няма да се отклоняваме от тях!“, категорични са те. Това, което е сред основните приоритети на клъстера, е да бъде дефинирано самото понятие „медия“. Трябва да има разграничение между истинските журналисти и тези, които ежедневно бълват информация.
В основата на инициативата освен адвокатска, счетоводна, рекламна фирми, са сайтовете: „АЛАРМА“, „Български журнал“, „МИГnews“ , „BuLNews“ „НАКРАТКО“ и други.
„За да се промени нещо трябва да не идентифицираме само проблемите, а да се предприемат конкретни юридически издържани предложения“, каза водещият кръглата маса, както и председател на клъстера Кристиян Коев. „Решени сме до един месец това да се случи като внесем нашите предложения до Комисията за култура и медиите, чийто председател е Вежди Рашидов, започвайки отнякъде.“
Регионалните медии бяха представени от информационния лидер на южното ни Черноморие – сайтът „Флагман“. Собственикът на сайта“Флагман“ Катя Касабова повдигна важния въпрос дали хората знаят какво е да се поддържа медия с 12 човека и 30 уникални статии ежедневно и как се финансира подобна медия и колко е трудно да се оцелее, което отново повдигна въпроса за финансирането на медиите. Тя сподели, че се водят дела с нейната медия, с което напомни и за проблемите с натиска върху свободните медии. Напомнямаме, че г-жа Веселина Томова от „АФЕРА“ има същият проблем, за който се дискутира от участниците и единодушно всички обявиха, че трябва да й се помогне.
Свободните медии се репресират, както от държавни институции, така и от престъпни организации.
Друга важна тема от събитието бе да се сложи рамка на това кое е „фалшива новина“, тъй като тя често идва не само от медиите, но и от институциите, и дали анализ или прогноза са „фалшиви новини“.
Кристиян Коев сподели, че е изумен от страха и зависимостта на много собственици на медии и журналисти, които са се обадили да питат кой друг ще бъде, дали има камери, за да не бъдат заснети и имането на желание да присъстват, но „нали знаеш…“ Все страхове, които подхранват настоящата ситуация на журналисти и медии в България, като ни праща на 109-то място по свобода на словото и медиите в света.“
След месец учредителите на медийния клъстер ще организират нова среща. Този път на нея ще бъдат поканени членове на комисии в парламента, с които да бъдат обсъдени същите въпроси и ще бъдат отправени конкретни предложения за промени в законодателството, с които да се гарантира свободата на словото.
„Продължаваме напред с конкретни действия“, обявиха инициаторите на клъстера.
