На пощата на Българския медиен Клъстър за свободно слово дойде повече от обезпокоителен мейл, в който една българска адвокатка и майка на жертва в катастрофа разкрива зловещи подробности за още по-зловещи зависимости между адвокат и прокурор по не кое да е дело, а относно процеса за смъртта на нашия колега и приятел Милен Цветков. Фактът, че изредените в писмото обстоятелства все още не са обект на проверка от компетентните органи, а прокурорът, натоварен да въздаде справедливост в памет на Милен още не си е направил отвод, доказват защо сме в дъното по свобода на словото и сме предмет на порицание от страна на ЕС. Публикуваме писмото с настояване отговорните институции да проведат незабавно разследване и да информират обществеността за резултатите от него.
„Уважаеми журналисти,
Няколко пъти писах чернови на това писмо до Вас и все ги изтривах, тъй като покойният ми баща, който някога четеше лекции по наказателно право в СУ ме е учил ако не мога да застана с името си, никога да не говоря публично. Въпреки това болката ми на майка, която за малко не изгуби сина си в зловеща катастрофа, която се прикрива с помощта на героите от настоящия разказ, и гнева ми на юрист, който не може да получи възмездие по законов път, надделяха. Говорейки за право и етика помня как баща ми цял живот отказваше да ползва почивната база на Съюза на юристите, тъй като там със сигурност щеше да срещне и да общува в интимен порядък с прокурори и съдии по водени от него дела, а това за него беше чудовищно отстъпление от адвокатската етика. За разлика от адвоката на близките на Милен Цветков Менко Менков, за който днес във в. „Галерия“ чета как гуляе за рождения си ден с прокурора по делото за катастрофата Иван Кучиев.
Но това е само малка част от история, която едва не коства живота на сина ми. В тази връзка искам да Ви информирам, че журналистите на вестника са пропуснали да споменат още двама видни гости на разпивката. Това са полицейските шефове на Девин и Смолян. Присъствието им сигурно щеше да е маловажно ако двамата по поръчка на Менков не бяха прикрили зверска катастрофа със сина му преди месец, за която в. „Галерия“ е споменал мимоходом. В тази катастрофа участник е моят син и аз като майка не желая повече да мълча.
Моля да извините емоционалния ми тон, но ако Бог не беше проявил милост към нас, аз днес щях да съм в положението на близките на Милен Цветков. Катастрофата, причинена от Менков-младши е била зловеща касапница в следствие на алкохолна оргия, ако съдя по разказа на сина ми и на друг техен приятел, които по чудо се отърваха живи, макар тежко контузени и със сериозни дихателни и неврологични травми.
Но нека започнем отначало. На 10 септември вечерта децата (8 на брой) се събират в ловната хижа на адвоката в Смолянско и въпреки искреното ми неодобрение към поведението им, разбирам, че са си спретнали вакханалия до малките часове на следващия ден с десетки литри алкохол, танцьорки, а най-вероятно и някои по-твърди вещества, които Менков Junior никога не е крил че употребява и че може да осигури. По обяд на 11 септември той предлага на гостите да си направят разходка с джипа на татко му , който по документи се води собственост на ловното стопанство, където Менков-старши редовно кани хора от съдебната власт, включително и прокурор Кучиев, което е видно от документите за групов лов, които би следвало да са публични. На волана на джипа сяда адвокатския син само броени часове след като е погълнал литри алкохол и най-вероятно синтетични опияти. В джипа като в консерва се натъпкват 8 деца – приятелите ву, сред които и синът ми, и няколко местни момиченца, подсладили вечерта им, едното от които има какво да разкаже за дългогодишните си „познати“, прокурор Кучиев и висшите полицаи от Смолян, въпреки че самата тя е още в „прокурорска“ възраст ако ме разбирате.
На път обратно за ловната резиденция на адв. Менков, синът му губи управление на прав и сух път, посред бял ден. В колата дъни чалга докато тя се върти надолу по стръмния склон и полита от над 3 метра височина за да се приземи „по таван“ в дерето. Пак казвам, само Божията намеса спасява малкият Менков от участта да стане убиец на 8 невинни младежи. Някои от тях, вкл.и сина ми, губят съзнание и до идването на линейката не се свестяват. Две момичета са със счупен таз и крайници и още се възстановяват в девинската болница, но поради факта че са от „обикновени“, бедни семейства, никой не се интересува от тях. По думите на едно от пострадалите момичета, докато приятел на сина ми стене, че няма въздух, вип-отрочето звъни първо на баща си, който му заповядва да не прави нищо и да не звъни на никого. Синковецът моли някои от децата които едва не убива, да поеме вината, че е карало тойотата, но след като всички отказват, той по указание на баща си изхвърля iphon-а си в дерето и сяда край пътя. Като по команда пристигат две линейки и наколко полицейски коли, без никой от пострадалите да ги е викал. Всички са натоварени и закарани в болницата, а джипът (забележете) не е взет за експертиза, а само измъкнат с кран и закаран къде мислите? В ловното стопанство на адв. Менков!!! В болницата тежко пострадалите деца някак си са вдигнати на крака и пуснати да си ходят без някой да им снеме обяснения и да им вземе кръвни проби, какъвто е редът. След 5 дни, вече в София, едно от момчетата постъпва в инфекциозна болница с Ковид, а лекарите са изумени, че в Девин никой не им е направил PCR, каквито са изискванията.
Едвам свестила се от ужаса, с още по-голям ужас установявам, че катастрофата е скандално потулена, синът ми е обявен от МВР като безименен, „леко ранен“ пътник, а синът на Менко дори не е бил тестван за опиати и алкохол в кръвта. Случаят минава в графата „леки произшествия“, причинени (забележете) от „тежкия пътен участък“, за вина на пияния шофьор сума не става. Имена не се съобщават, само един местен смолянски сайт се осмелява да публикува снимка на джипа.
Бидейки юрист с опит в такива казуси аз се свързах с хора от МВР-София, които ми казаха „да забравя“ за възмездие, т.к случаят е покрит веднага, а на местните полицаи и лекари им е забранено да говорят. Шефката на смолянският пресцентър също беше видимо раздразнена, когато й знъннах с молба да даде повече яснота по случая.
Виждате, че не ми остава нищо друго освен чрез вас да помоля за публичност на катастрофата, та виновниците да получат поне морален укор. А нека поне на Вас отговорните институции да дадат отговор на следните въпроси:
- Защо МВР-Смолян отказва да вземе кръвна проба от сина на Менко Менков в деня на катастрофата?
- Провин ли е експертен анализ за причините за катострофата, в т.ч и на автомобила, с който Менков-младши едва не убива спътниците си?
- Защо този джип не е иззет за подробен анализ?
- На какво основание МВР-Смолян освобождава участниците в катастрофата без да им снеме показания?
- Защо пресцентърът на МВР-Смолян лъже, че освен шофьора в колата е имало само двама пътници?
- Представил ли е водачът и причинител на катастрофата Менков-син документи, удостоверяващи правото му да шофира МПС, собственост на юридическо лице, в което лично той няма участие? Т.е на какво основание Менков шофира и катастрофира безнаказано с чужд по смисъла на закона автомобил?
- Защо шефовете на МВР в Смолян и Девин не са декларирали конфликт на интереси по повод ПТП-то, предвид че имената им фигурират в документацията на ловното стопанство като участници в организиран групов лов заедно с адв. Менков?
- Ще си направи ли отвод прокурор Кучиев по делото на Милен Цветков след като е заснет да гуляе в ловната резиденция на Менко Менков, който е адвокат по същото дело?
Последният въпрос не го задавам случайно. Бог е изкусен съдия и понякога промисля да ни постигне онова, което сме причинили на другите. Иронията на съдбата с тази катастрофа зловещо повтаря кончината на Милен Цветков. И в двете птп-та имаме мамини синчета, каращи незаконно татковите си джипове. Само че единият лежи в затвора, а другият е на свобода. Името и лицето на първия са във всяка медия, подложени на публичен линч, а другият не е посочен дори с инициали. Майката на единия търка наровете 24 часа задето джипът е каран без нейно знание, а таткото на втория гуляе с прокурора по същото дело, макар родният му син да беше на косъм да затрие 8 млади живота.
Доколко адв. Менков има моралното право са защитава паметта на непрежалимия Милен, при положение, че „ръцете му са изцапани с кръв“, преценете Вие. Редно ли е прокурор, който му яде от софрата да решава едно от най-знаковите публични дела, нека да кажат отговорните за това магистрати. Но Бог вижда всичко.“